re-direction

Няма ме тук. На този блог съм. Засега.

Пътуване с край

За The music of chance на Пол Остър

Както повечето книги на Пол Остър и тази е малка – 200 страници или може би малко над 200. Човекът и трилогия да пише рядко минава 300 страници. При всичките му книги имам чувството, че започва проект с намерението да направи нещо Голямо, нещо Велико, с което да го помнят. Пише първите 50 страници старателно: влага много мисъл и въображение, дава всичко от себе си на проекта. Праща ги на издателя си за рецензия и онзи му се обажда и му казва: ‘Пол, пич супер книга си почнал! Много ми харесва, шедьовър ще е. Можеш ли обаче да побързаш, защото читателите ти, твоята Публиката е жадна за следващата ти книга и трябва да им я дадем преди да са те забравили!’ От тук нататък нещата спираловидно тръгват надолу и книгите му винаги излизат леко недоклатени, куцички някак.
Май няма как да го крия повече – аз не съм от лудите почитатели на Пол Остър. Той пише, аз чета, но и двамата нямаме много респект един към друг.
Да се върна на The music of chance.
Сюжетът е странно интересен: пожарникар на име Наш, някъде там в Америка, наследява малко пари, купува си кола и тръгва да пътува. Слуша музика (класика и джаз) и пътува. Кара си колата из прашните Щатски междуселищни пътища и така година и половина. Понякога се отбива да види дъщеричката си, която живее при сестра му; периодично чука една позната в някакъв град и често си казва, че следващият месец ще му е последен на пътя. Ще се задоми, ще прибере дъщеря си и ще заживее щастливо. На сутринта обаче става, качва се в колата и запрашва нанякъде, оставяйки плановете за улягане в поредното хотелско легло.
После среща Джак Поци и животът му се поема по неочакван път. Джак Поци е професионален комарджия. Играе с богаташи, и по турнири и така си изкарва прехраната. Когато среща Наш е доста бит и без пукната пара – нещата не потръгват добре на играта на покер предишната вечер и партньорите му го спукват от бой. Наш го качва в колата – окървавен и недоспал и от дума на дума Поци му казва, че иска да намери пари, за да участва в игра на покер с двама богаташи, които е сигурен, че ще победи без проблем. Наш решава, че това е шанс да добави малко пари към изтънялата си пачка и му предлага да му заеме сумата срещу процент от печалбата.
Нищо не се получава така, както двамата го замислят. Пол Остър си е дал труда да направи историята неочаквано оригинална и от уважение към това няма да ви я преразказвам.
Книгата има добър финал, достоен за прозата преди него. Героите са триизмерни и мотивирани, макар на места ирационални. Този път давам звездичка на Остър. Справил се е.